Отлетяха празничните фанфари за един от най-хубавите български дни - 24 май. Еуфорията около предстоящите избори сякащ изтласква на заден план останалото.
Едно от събитията е и представянето на новата детска оперета на студията при Пето основно училище "Митьо Станев". Спектакълът е по либрето на Мая Дългъчева, музика на Петър Петров и носи приказното заглавие "Василиса Прекасна". Вълнуващ разказ за вечното противоборство на доброто и злото, за тържеството на човешките ценности. В представлението участват 43 деца от втори до шести клас и за повечето от тях това е дебют. На 18 май в залата на Държавния куклен театър бе първият от предпремиерните спектакли, а от 5 май малките артисти почти ежедневно се представят в залата на V основно училище "Митьо Станев".
Свидетели сме на една традиция. Първото представление на студията бе "Който не работи, не трябва да яде" по музика на Жул Леви и либрето на Сабина Тянкова през 2000 г. Прекрасната изява на малките актьори роди идеята за създаване на Национален фестивал за музикално-сценично изкуство за деца. Последваха: "Малкият тъкач" (2001 г.) - музика Жул Леви и либрето Сабина Тянкова, "Храбрият оловен войник" (2001 г.) - музика Петър Петров и либрето Мая Дългъчева, "Златна българска приказка" (2003 г.) - музика Петър Петров и либрето Мая Дългъчева. И така у децата стъпка по стъпка се създават критерии за красота, отговорност. Те пеят и танцуват на сцената и пресъздават обичани приказки и заживяват в техния свят. Детските им души летят въодушевени и намират своето АЗ. Емоционално и искрено, и в същото време като истински артисти учат ролите си и импровизират на сцената. Всеки от тях знае ролите на останалите персонажи, с трепет очаква всяка следваща картина и всяко вдигане на завесата. Сърчицата пламват с искрата на творци - преживяват възторжено успехите си и страдат горестно за грешките. Един спектакъл се подготвя дълго - обикновено около година. Само екипът знае колко препятствия трябва да се премине - от подбора на участниците, през вокалната подготовка, за да се стигне до сцената - дълъг, изпълнен с много труд път. А все пак тук работят не професионално зрели актьори, а деца със своите малки капризчета и чудатости, изкрени и неподправени, всеотдайни. В резултат получават възторжените аплаузи на публиката - представете си само: екотът на пъкоплясканията, възторжените възгласи "Браво", сълзите на радост...
Дотук добре! Всички се радваме и ръкопляскаме. Почти никой не говори за трудностите и горчилките при раждането на една такава изява - за създаването и пренасянето на декорите, за ушиването на костюмите, за организацията на всяко представление - салони, билети и още, и още... Та това си е един малък театър - само че в училище. Колко ентусиазъм трябва да притежава всеки един от екипа: Лиляна и Пенка Александрови, режисьорът Стоян Ангелов, хореографът Антоанета Генчева, сценографът Ботьо Ботев, Мария Козарова и Динка Милкова - сценичен гардероб, авторите - Мая Дългъчева и Петър Петров, за да продължи месеци наред да създава без да има подкрепа. Да, детската оперна студия е включена в рамките на Фестивала за оперно и балетно изкуство, но толкова! Оказва се, че това е единствената училищна проява за този сезон...
Вярно е, живеем в забързано време. Информационният поток, който ни залива отвсякъде, създава илюзия за пълнота, но каква... Само че за къде бързаме и ако децата ни нямат сцена, на която да изявяват себе си, как ще се научат да творят, да създават красота, да си изградят стойностна ценностна система. Защо безучастно гледаме как ще изгасне искрата на едно любородно дело? Защо?...
Никак не ми се иска тези въпроси да остават без отговор и да се реят като цвят на глухарче в родното ни пространство.
И въпреки всичко, талантите ще продължат да работят. Затова изиграха втора предпремиера на спектакъла на 1 юни от 19 часа в залата на Държавния куклен театър. Премиерата е на 9 и 10 юни в залата на Драматичен театър "Гео Милев".
Камелия Димитрова, "Старозагорски новини" 2005 г.